СНИМКА ПО БОСФОРА

Приличаше на татко и на дядо.

Голям багаж крепеше до скамейката.

Изглеждаше спокоен и смирен

и някак си почтително облечен.

Помолих да го снимам. Той усмихнат

ми кимна и погледна чисто, честно.

Навярно беше свикнал със туристите –

със тази истанбулска неизбежност.

Бе корабчето малко, а вълните

играеха с делфини и със хора.

И таткото ме гледаше така,

че сякаш на един език говорехме.

Напуканите му ръце държаха

историята между двата бряга.

Направих снимка, толкова можах.

В албума при роднините я слагам.

 

БАКЛАВА

Ах, Стáнимака!

Хубав е животът –

малка сладкарница,

пресечка между традиции и грях.

Седим благопристойно,

а изкушението ухае на канела

и с капка карамел

се крие между корите на честта –

между златисти листове безвремие –

разточени по тъмно

от жена с душа на монахиня

и снага на самодива.

Ах, Стáнимака!