превод от турски Арслан Ахмедов

 

 

ХОТЕЛ „БОР”

 

В тази Варна нощем няма начин да заспиш,

няма начин да заспиш:

от изобилието на звездите,

от близостта им, и от блясъка им;

от плисъка на мъртвите вълни по пясъка

и неговите перли,

със ситните му камъчета;

шумоленето на водораслите солени;

от звука на лодката моторна, препускаща в морето като истинско сърце;

заради спомени излезнали от Истанбул,

и след като са прекосили Босфора,

изпълнили са стаята ми –

част от тях зеленооки,

други с белезници на ръцете,

някои са с кърпичка в ръка,

кърпичка ухаеща на лавандула.

В тази Варна няма начин да заспиш, скъпа,

в тази Варна, в този хотел „Бор”.

 

2 юли 1957, Варна

 

 

Б.пр.

Хотел “Бор” е построен през 1956 г. в днешния кк „Св. Константин и Елена“, след издадено постановление на Министерския съвет от 1955 г. за създаване на комплексите „Дружба” и „Златни пясъци”. Между 1951 – 1956 г. курортът е носил името „Варна”.

 

 

Ореховото дърво

 

Разпенила се е главата ми на облак, снагата – на море.

Аз съм едно орехово дърво в парка „Гюлхане”.

Израстък до израстък, клон до клон, орех стар съм аз.

Ала нито ти наясно си с това, нито полицията е наясно.

 

Аз съм едно орехово дърво в парка „Гюлхане”.

Листата ми са истинско гъмжило – като рибки във вода.

Листата ми са кърпи от коприна, блещукащи на светлина.

Листата откъсни ги, мила, и сълзите свои избърши.

Листата – моите ръце. Сто хиляди на брой.

Със сто хиляди ръце докосвам теб и Истанбул.

Листата ми са моите очи. Гледат те в почуда все.

Със сто хиляди очи съзерцавам теб и Истанбул.

Листата – моите туптящи лудо сто хиляди сърца.

 

Аз съм едно орехово дърво в парка „Гюлхане”.

Ала нито ти наясно си с това, нито полицията е наясно.