Азиз Назми Шакир-Таш

В седмо знамение на „Отвяващите“ от Корана, Бог се кълне „в небето, осеяно с пътища!“ По един от тях, точно преди половин век, едва тридесет и пет годишният маестро Месру Мехмедов, на връщане от Щатите, където е дирижирал най-известните отвъд океана симфонични оркестри, се спуска за малко на Земята, за да си вземе сбогом с нея, преди да продължи да дирижира звездната филхармония. Докато слуша музиката ѝ, художникът Орхан Исмаил чува какво показват четката и душата му, за да го покаже и на нас върху кориците на този брой. Между тях е като в многопластовата Троя на Светла Караянева,

в чието турско кафе, ви очаква „утайка от девет града“, „след девет живота“, разположени от Кристин Димитрова между пяната му и устните ѝ.

Докато пръстите ви отгръщат отделните пластове, според това коя част от денонощието е, ще бъдете слънца и луни за избуялите в тях слънчогледи, които на турски са „лунни цветя“ – ayçiçeği…