ВКЛЮЧЍ НА АВАРИЙНИ, ХАБИБИ::::::::::
ИЛИ МЪНИЧКО, ЧЕРВЕНИЧКО – ЦАРЯ ОТ ПЪТЯ ОТБИВА

Азиз Назми Шакир – Таш

Отбиването в аварийната лента често е единственият изход от убийствената скорост на живота и последна възможност да избегнем челния сблъсък с небитието. Понякога аварийната лента на душата е отпуснатото му за временно ползване тяло, но то му предоставя само мимолетно убежище – пристан, в който платноходът ѝ акостира след ненадейна буря. Но пробойната в областта на сърцето остава скрита за очите на зяпачите от брега и всеки опит за повторно излизане в открито море, дори и при бял флаг, може буквално да завърши като в песента „Хабиби“ на попфолк адаша ми – „за лудница съм, на дъното съм, за никъде съм“. Какво по-нормално от това да сме за психиатрията, след като отдавна са ни вкарали в нея – просто са я замаскирали, като на входовете и изходите ѝ са поставили табели с имена на градове и държави.
И все пак – има начини човек да финтира лудницата, в която са го принудили да живее. За предпочитане е да го направи още на магистралата (особено ако въпросната все още не е достроена) – да отбие във възможно най-добрата аварийна лента – ближната душа, и да включи там на аварийни. Дори и аварийна, светлината си е светлина. Тя, само привидно, е вик за помощ, а всъщност указва пътя към спасението на натискащите педала на газта близки и далечни души.
За да бъде видна още от далеч, вече пета година строим аварийна лента за душите Ви на хълм. Както всеки досегашен брой на „Небет тепе“, и настоящият се опитва да Ви отбие от пътя, както ягода или „цветна феерия“ на корица – читателя-цар… Ммм, струва си..