Кремена Митева*
Йордан Йовков е познат на широката читателска аудитория като майстор на късия разказ, битоописател на добруджанското село от началото на ХХ век, хуманист и естет. Тези определения са точни, но не представят цялостно неговата литературна фигура и книжовно наследство. Малцина знаят, че всъщност писателят дебютира в литературата, докато е на военна служба, и то със стихотворение. Озаглавено „Под тежкия кръст“, произведението е посветено на смъртта на един учител и затова е публикувано в органа на Българския учителски съюз вестник „Съзнание“ (бр. 9, 26 октомври 1902 г., с. 3). Когато творбата е отпечатана, бъдещият белетрист е вече школник в Школата за запасни подпоручици в с. Княжево край София. Постъпва там в началото на февруари 1902 г., като курсът на обучение е до февруари 1903 г., след което е откомандирован в 24. пехотен черноморски полк в Бургас за няколкомесечен стаж, откъдето се уволнява през февруари 1904 г. с чин подпоручик от запаса.
Това е важен период от живота му. Както сам споделя за времето, прекарано в Школата: „Бях доста усамотен и затова много четях. Тогава се зачетох в литературата изобщо. Сякаш те бяха най-сладките ми и възторжени часове от четене“ (Иван Сарандев, „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път“, София, 1986, с. 46).
Вероятно усиленото четене, желанието и той да напише нещо свое, го провокира да създаде първата си литературна творба. Докато е школник в Княжево обаче, Йордан Йовков не публикува нищо друго в печата. През тези години най-вече трупа знания, впечатления и умения. Следващите си стихотворения отпечатва едва през 1905 г., като след това се отдава изцяло на поезията. Пръснати из няколко тогавашни литературни издания, откриваме в печата 33 публикувани лирически текста на Йовков. Като имаме предвид, че първият му разказ „Овчарова жалба“ е написан едва през 1910 г. в Добруджа, може да обобщим, че един от най-големите български белетристи прави литературен дебют като поет, и то поет символист – каквато е тогавашната литературна мода, пишейки почти десетилетие само стихотворения.
Всъщност, както неведнъж са отбелязвали изследователите на творчеството му, първата по-сериозна белетристична тема в писателския път на Йордан Йовков е военната. Баталната проза на белетриста като цяло е подминавана и подценявана. Тя обаче постепенно оформя авторския му почерк, за да достигне той своите върхове в превърналите се в класика негови кратки разкази.
В една гранична ситуация, по фронтовете на три войни от началото на ХХ век Йовков преживява и пресъздава както болката от скъпите загуби, така и завладяващата стихия на военния устрем. Мобилизиран е на 20 септември 1912 г. Той не е обикновен войник – той е български офицер, приел войниците, които предвожда, като свои братя. Писателят започва да изразява мислите и впечатленията си от войнишкия делник в поредица очерци и разкази, публикувани от 1913 до 1920 г. През този дълъг интервал от време основната му белетристична тема е баталната. Първите книги, които Йовков издава, са томче с военни творби от поредицата „Походна войнишка библиотека“ (1917 г.) и два тома батална проза, появили се през 1917 и 1918 г. И първите си две литературни отличия авторът получава за своите военни произведения. Това са наградата „Иван Вазов“ на Софийския университет и наградата на фонд „Напредък“ на Българската академия на науките.
Трите войни от началото на ХХ век не само създават белетриста Йовков. Те каляват характера на човека и офицера Йовков, който постепенно започва да се издига във военната йерархия. На 2 август 1913 г. писателят е произведен в чин поручик, макар че по това време се лекува в лазарет заради рана в крака. Към края на Първата световна война – на 1 януари 1918 г., поручикът от 85-и пехотен полк Йордан Йовков е повишен в капитан „по запаса“ „за изслужено време“. Всъщност с този чин в края на същата година е демобилизиран от армията.
Като един от достойните български офицери и обещаващи писатели той е удостоен с не едно военно и гражданско отличие. По тази тема почти нищо не е писано. Ако разгърнем изключително прецизното изследване на Стефан Стефанов върху военното битие и творчество на Йордан Йовков „Капитанът на земляците“ (София: Военно издателство, 1982 г.), ще видим, че акцентът е другаде. Съвсем накратко по темата е писала Маринела Паскалева в книгата си „Йордан Йовков. Калейдоскоп“ (Добрич: Матадор, 2005, с. 14 – 16).
За няколкото си години офицерска служба за отечеството Йордан Йовков е отличен с редица военни ордени. Първия от тях получава през 1914 г. Това е орденът „Свети Александър“ – V степен, с мечове („с мечове“ означава военновременна степен). Орденът е учреден през 1881 г. от княз Александър I Батенберг в чест на неговия небесен покровител свети Александър Невски. Йордан Йовков получава военното отличие за заслуги през войните 1912/1913 г. в качеството си на командир на рота в 41. пехотен полк (ДВИА – Велико Търново, ф. 1, оп. 5, а. е. 388, л. 188–189).
Няколко години по-късно със Записка от 28 декември 1917 г. на началника на Оперативния отдел от Генералния щаб запасен поручик Йордан Йовков, по това време командирован към редакцията на вестник „Военни известия, е сред предложените за Народен орден „За военна заслуга“, V степен, без корона (ДВИА – Велико Търново, ф. 40, оп. 2, а. е. 730, л. 139–141). Орденът е учреден от княз Фердинанд I през 1900 г. като „особено благоволение към храбрата армия“. Йордан Йовков всъщност получава отличието три години по-късно за заслуги през втория период на войните 1915/1918 г. със Заповед № 355/14.ІХ.1921 г., подписана от Александър Димитров – министъра на войната в правителството на Александър Стамболийски (ДВИА – Велико Търново, ф. 1, оп. 5, а. е. 503, л. 1–1а).
Междувременно на 24 октомври 1920 г. до писателя е адресирано писмо от Министерството на народното просвещение, с което е уведомен, че е награден от цар Борис ІІІ с кавалерски кръст с корона от Народен орден „За гражданска заслуга“. Орденът е учреден от княз Фердинанд I през 1891 г. и е съпътстван от грамота. Копие от грамотата се съхранява в Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич (инв. № 1 522 оф ЙЙ). А самото писмо гласи:
„В деня на петдесетгодишнината от литературната деятелност на ИВАН ВАЗОВ , 24 октомврий 1920 г., ден за прослава не само на поета и неговото творчество, но и един голям празник на българската литература, в тоя ден за бляскав апотеоз на българския творчески гений и българската култура, повереното ми Министерство, към което единодушно са се присъединили всички просветни учреждения в страната, като отдава на мастития народен поет ИВАН ВАЗОВ данта от почит, която той е заслужил, с труженичеството си в продължение на половин век, чувствува се длъжно в името на прославения поет, под патронажа и знака на неговото дело да отдаде данта от признание и почит, която се пада на всички заслужили труженици в полето на родната култура.
По този случай НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ЦАРЯТ, в знак на признание и високо оценка на Вашата деятелност като писател по мое представление благоволи да Ви награди с ордена за гражданска заслуга V степен с корона, който Ви се изпраща.
София, 24 октомврий 1920 г.
Министър на народното просвещение: (Стоян Омарчевски)“.
Копие от това писмо също се съхранява в Добричкия музей (инв. № 5 790 нсф ЙЙ).
Прави впечатление, че по повод значимата Вазова годишнина сред наградените е и Йордан Йовков: по това време познат главно като военен писател. Чест прави на тогавашните български институции, че са забелязали и поощрили един все още прохождащ автор. Вероятно заслугата за това е на самия министър Омарчевски.
Едно щастливо събитие в царския дом – раждането на престолонаследника Симеон Търновски на 16 юни 1937 г., е поводът на 5 август 1937 г. Йордан Йовков да получи ордена „Св. Александър”. Във фонда на Дом-паметника се пазят копие от грамотата, съпътстваща ордена (инв. № 1 523 оф ЙЙ), както и копие от писмото до писателя отново от Министерството на народното просвещение (инв. № 5 789 нсф ЙЙ):
„По случай раждането на Престолонаследника – Н. Ц. В. Княз Симеон Търновски – Господин Министърът на народното просвещение, Г-н Д-р Н. П. Николаев, като израз на почит към Вашата дейност, Ви представи на Н. В. Царя , който благоволи да Ви отличи с ордена „Св. Александър” – IV ст. Знакът на ордена и грамотата към него ще Ви се изпратят допълнително. Като Ви поздравлявам за отличието, желая Ви да му се радвате дълголетно, с бодро здраве и свежи творчески сили. Началник на отделението: (Н. Балабанов)”.
Следователно по време на войните Йордан Йовков получава V степен на ордена „Св. Александър“, а 20-ина години по-късно, в мирно време – IV степен. За жалост, писателят не успява да се радва „дълголетно” на отличието си, тъй като през октомври същата (1937-а) година умира едва 57-годишен.
Този кратък обзор, надяваме се, добавя нови щрихи към портрета на Йордан Йовков. Виждаме, че освен безспорен майстор белетрист той е също достоен български офицер и гражданин на Царство България.
