Азиз Назми Шакир – Таш
Преди години докато бях докторант в Истанбулския университет, редовно посещавах приказната библиотека на последния османски дворец „Йълдъз“, защото въпросният функционираше като „Център за изследване на ислямска история, изкуство и култура – IRCICA“, чийто основател, по стечение на обстоятелствата, се бе оказал и мой научен ръководител. При едно от посещенията ми, докато надигах поредното кристално лале, пълно с черен чай, с какъвто през час черпеха всички читатели, погледът ми неволно падна върху най-горния етаж на небостъргач от книги, които библиотекарката Нурджан ханъм, с ориенталско спокойствие, описваше за каталога. Оказа се, че томчето привлякло вниманието ми, е посветено на Ататюрк. Разгърнах страниците и като по-поръчка попаднах на негова снимка от София, под която пишеше, че на 27 юли 1930 г. пред група журналисти, планиращи пътуване до България, той е направил следното непротоколно изказване: „След Балканската война в качеството ми на военно аташе отидох в София. С българите бях в толкова близки отношения, че бих могъл да ги определя като семейни(!)… Осъзнах, че това ми чувство е обусловено от общия произход на турци и българи. Турците и българите са дошли от Средна Азия, от която произхождат, и са запазили същата кръв. Още тогава споделих този факт с българите. Колкото по-дълго живеех в България, толкова повече обиквах българите. На обичта ми отговориха с обич десетки хора, споделящи същите чувства… Последното нещо, което искам да ви кажа е: Идете в България, ще я обикнете. Бъдете искрени при срещите си с хората и им напомнете, че през 1912 г. съм бил в София и с братята българи ни е свързвало истинско приятелство…“ Днес, по случай настоящия брой на списанието ни, посветен на 100 години от създаването на Република Турция, проверих какво е било продължението на историята: На 2 август 1930 г. делагация от вестникари и интелектуалци, сред които Фалих Ръфкъ Атай, Неджметтин Садак, Ахмет Шюкрю, Кемал Шахин и Хаккъ Тарък Ус отпътува за България, където в продължение на десет дни посещава Варна, Бургас, София... Навсякъде е посрещана радушно, включително от политици на най-високо равнище – министър-председателя Андрей Ляпчев, външния министър Атанас Буров, министъра на финансите Владимир Моллов и не на последно място министъра на земеделието и държавните имоти Григор Василев, който в пламенна реч пред гостите, задочно отговаря на Мустафа Кемал: „Приятелските връзки между Турция и България са толкова здрави, че прекъсването им би било възможно единствено, ако някоя трета страна унищожи напълно турците и българите.“ Съществуването на списание „Небет тепе“ е израз и словесно потвърждение именно на тези връзки.
