ДУХ

На Илия Върбанов

Ръцете му са чук и длето,
вратът му скърца, когато се върти;
не може да ходи, но ходи,
като кръст наполовина счупен,
който катери земята.
Живял с богомолка и оцелял.

Всеки месец му броя парите за наема.
И всеки месец закъснявам.
• Спокойно – вика ми – не се притеснявай.
Постоянно ми говори, разказва и разказва.
• Не ме слушаш, нещо си отвеян.
Посягам да го хвана през ръката.
Не ми дава. Бута ме настрани.
Накрая сяда на стола, и оглежда всичко
все едно е на връх.
• Твоят колега Омир не е бил сляп.
В оная книга що народ умря за една жена,
Накрая и най-безсмъртния го убиха. Ето ти,
да ми вземеш кафе.

Става ми мило.
Усмихвам се и си мисля:
Защо не си ми баща.

КАМЪК

Омръзна ми да се влюбвам напосоки
И да се озлобявам излишно.
Спирам, за да отдъхна,
ръцете ми парцали,
и все пак не съм се смирил.

Дали ще се хвърля срещу всички ви,
или ще простя заради себе си,
без вина няма да се отръва,
никой не се е отървал,
отърсил,
или забравил вините си.

Така че
може да ме разкървавите,
може да ме разпорите.
Свободен съм,
отвътре,
отвън,
И от всички ви…

(И все пак, и все пак,
имайте си едно наум,
когато се навеждате за камъка.)