ПРИСЪСТВИЕ

Не бях виждал преди такова синьо.
Синьо, синьо – като кръв, като кожа,
Като дишане отблизо. И не цветът е важен,
А синьото, което не е само синьо.

Отвисоко погледът се люшва, понася се
В далечината. Очите си затварях
И разбирах: тук синьото е от присъствие.
Има постоянно някого наоколо.

БРЕГЪТ

Тогава мойта самота е укротена
И тихо безметежна. Погледът ми отпочива
Върху дървета и подробности, които лесно
Разпознавам и подреждам в една картина.
Предпочитам гледането в далечината,
Ако виждам там море.

Случва се по калдъръмените улици
Да се препъвам, да го търся между
Каменни калкани, покриви и кръпки синева.
Преминавам с безразличие край цветове
И чувства, отдалечавам се и разстоянието
Ги превръща в блудкавост.

Вкусът от смесването на небе и постоянни
Колебания как да свържа нюансите
На мигновено и отдавна преживяното.
Споменът прелива в очите и се утаява
Дълго като сянка, която мълчаливо
Ми припомня, че отдавна не живея тук.

Пребивавам едновременно и на друг,
Макар далечен бряг, където също мога
Да се скрия, да се спотая, преди да разбера
Кой ще ме потърси, когато погледът ми
Стане непотребен. Загубил път сред
Носещите се мъгли и сред неясни силуети.