АЛЕКСАНДЪР БЕЛЧЕВ
Не ми излязоха снощи
и най-тънките сметки.
Какво ли да чакам още
от един черен петък?
Черно ми е пред очите.
Несподелена, някъде
нежността ми се скита.
С кого ли ще се запие?
Край какви ли лагуни?
Ще пее ли, или ще вие?
Слънчево, или лунно?
Когато ѝ е най-хубаво,
ще ли се сети за мене?
Собствената ми нежност.
С която сме разделени.
