МАРТИН СПАСОВ

***

Така не са валeли лебеди,

не са се стичали представи.

Аз спрях да обвинявам себе си,

защото всичко ти направи.

Дойде, но не остана никога.

Душата… Та какво за нея.

Работи като бедно пиколо —

и носи дъжд до суховея.

Текат реки, болят ни празници.

Зарята ни държи на прицел.

Но нашите небета празни са.

Така не са валeли птици.