Деян Диков

Здравната служба е като малка болница. Има 7 легла и поемаме лечението на голяма част от болните. Натрупахме богат опит, който може да бъде изразен в думите, които отправям всяка сутрин към пациентите в чакалнята. В спора относно зловредността на семето е по-добре да стоим на страната на почвата. В турския език има израз – „ески топрак“ – т.е. стара почва, почва, която не се обръща лесно,  преживяла е много студове и дъждове,  не можеш да я излъжеш или подведеш – твърда почва, върху която бурени не виреят.

Човешкото и животът  не са едно и също и човешкото е различно от  живота. Какъв е този разгадаващ човешката същност математически модел, комуто като на Бог се кланят неговите експерти! Пишейки това, веднага усещам усмивката на ортодоксално мислещите. А нима човешкото може да съществува извън биологичното!

Скъпи Клаус!

Видях  или по-скоро усетих, отказа да приемеш това разделение на света – свят човешки и свят природен, може би  подобно на Гьоте, се опитваш да обединяваш противоположности,  но каквото и да е,  това разделение за мен е от особена важност. Дълго време и аз считах природните науки за доминиращи, а сега  твърдо съм убеден, че човек, който изгражда света през призмата на природните науки, не разбира човешкото!

Тази безплодност на прехвърлянето на биологични принципи към човешката същност  е уловена точно от Жак Лакан,  и така наречената натурфилософия не води далеч в разбирането на човешкото и отново сме на тази дилема – природният свят различен ли е от човешкия, или по-скоро – с какво и дали човешкият свят се различава фундаментално от природния.

Учудващо е, че Клод Леви-Строс – един от титаните на социалната антропология също не прави фундаментална разлика между човешкия и природния свят до момента когато приключва изследването си за отношенията брак и родство в човешкото развитие и пред него се изправя съществуването на нещо необяснимо. Той установява, че и в най-примитивните общества, независимо от раса, обичай, традиции, има нещо постоянно, необходимо и неотменимо свързано с брачните и родовите отношения, което няма аналог  и не може да бъде обяснено или изведено от   еволюционни принципи или социални ползи. Тази фундаментална разлика, това изкривяване необяснимо с научния мироглед, би отправило търсенето по посока на  едно Божествено докосване, подобно на  нарисуваното от Микеланджело в Сикстинската капела – търсене, противоречащо на дълбоките му човешки вярвания относно какво представлява светът. До този момент той е наричал човешкия свят „Култура“, „Духовност“, т.е. биологичен свят, който е примирен, успокоен, потиснал дивата си природа и създаващ възможност за колективни действия и ползи, свят изразен чрез  сентенцията „Човекът е социално животно“. Оттук насетне Строс приема фундаменталното различие между човешкото и природното, но отказва да го обясни. Оставя това на следващите поколения, заради което някои го обвиняват в страхливост.

Страхливост в която не може да бъде обвинен Авел, пред когото е стояла почти същата дилема, пред която се изправя и Строс, а може би и цялата модерна картезианска мисъл. Срещу Авел се насочва озверял от ревност (макар, че разговаряйки с пациентите си, те твърдят, че е завист) мъж. Опитвам се да си представя картината в момента, но съм сигурен, че старите холандски художници едва ли са пропуснали да я нарисуват, а се сещам и за Холбайн-млади. Възможно е Каин да се е смеел гротескно, не знам, но всички биологични сетива на Авел са приемали едно единствено – Опасност!… Опасност!… Опасност! – сетива, изискващи, настояващи на биологичния принцип, описан от теб в случая с ловуващия вълк – „Бий се или отлитай“. На страната на сетивата е и Научният бог, заел удобната позиция на   без(при)страстен наблюдател на драмата и   съобщаващ на Авел статистическата достоверност  на отделните стратегии в битката  му с Каин.

Авел нито се бие, нито бяга, Клаус! На тази  биологична буря, включваща добре описаните от теб субстанции и медиатори (даже прекалено добре), той противопоставя  нещо съвсем различно и едновременно най-човешкото –  една мисъл, едно твърдо убеждение, една  изключителна вяра в  Словото, изразена в простите думи „Той ми е брат!“.  Даже могат да се чуят и думите му: „Ако си решил да ме убиваш, убий ме. Аз не се страхувам от хора.“ Художниците рисуват сцената на един Авел с ръце  и лице обърнати към Небето, без дори и най-малък признак за желание да се защити. Да се защити от кого?… От Брат си? От Другия? И ако се защитим и убием Другия по-добре ли ще живеем? И отново сме пред същата дилема, Клаус, човешкото или живота! Можем ли да си позволим да изберем живота, жертвайки човешкото? Това, което видяха моите очи, а те видяха много за изминалите месеци е, че тези които загинаха в дните на тази пандемия избраха човешкото пред живота. Може да звучи парадоксално, но нима саможертвата, на Авел, не е по същият начин  парадоксална? (Ирония ли е, че в моментната криза едно от най-изписваните лекарства е Авел(ох)?!)

Дали подчинението на по-висши принципи от собственото ни оцеляване  не е фалшива маска, което създава илюзията за общност, но във всеки един момент, дори и от единствена капка кръв може да се превърне в описания в статията птичи погром.

Опитът социалните взаимоотношения да се изведат от естеството на Природата води до задънена улица, от която не може да се продължи, нещо подобно на това, което се е случило в древна Гърция. Двама мъже, не можейки да решат спора помежду си, влизат в битка. По-младият и силният убива по-стария и немощен, а чрез това придобива и съпругата му. Раждат им се деца – Полиник и Антигона и това би било сигурно героичен епос, ако впоследствие не се оказва, че мъжете са били Баща и Син. Син, който си е мислел, че убива мъж. Син, който не е познавал или не е искал да познае Баща си и Син, който е вярвал, че съществуват само природни отношения, в които животът е по-важен от всичко останало. Човешка самозаблуда, опасна илюзия, чийто последици Едип понася в най-тежкия им вид. Разкъсван от вина (растенията и животните дали изпитват вина!) и отправящ упрек към себе си, Едип ослепява и доброволно се оттегля от Властта, но няма на кого да я предаде. Полиник синът-престолонаследник е… едновременно и негов брат по майчина линия!

Ето ни отново в задънената улица на натурфилософията.

Изход има ли?

П.с. Надявам се да приемеш  настоящето  като отговор на зададените от теб въпроси. Науката е част от символизирането на външния свят, до който ние имаме опосредстван достъп, а някои го наричат рефлексия. Рефлексията се свърза с огледалото, а дали огледалото не е криво и напукано, Клаус?