Азиз Назми Шакир – Таш

… ги е събирал поетът Живодар Душков. От преобърнатата каруца, върху страниците на списанието се посипват стихове, изстреляни в поетическа орбита от Ахмет Емин Атасой, Рахми Емеч, Ниязи Хюсеин Бахтияр, Бехрин Шопова, Гьоктюрк Яшар, Сабри Джон, Ива Попова, Мюмин Али, Радост Николаева, Боян Ангелов и Александър Белчев. Думите в мерена реч са вакуумирани с откъс от роман на Георги Бърдаров от една и разкази на Исмаил Якубов и Антов Баев от друга страна. Пожелавам си картината, която си представяте докато четете тези редове, да бъде нарисувана от преподалата ни „урок по летене“ чрез проф. Евдокия Борисова – художничката Ростислава Г. Тодорова-Енчева. На платното ѝ ясно ще се открояват два конака (единият от които наричаме „дворец“), докарани от миналото за вас от Невал Конук Халачоглу и живописно описаните от Мухаррем Алиосман празници на алианите в Източните Родопи. Там някъде докато дири лек за пациентите си, Деян Диков разсъждава (посредством притчата за Авел и Каин) за човека и живота; а Мехмет Тюркер го прави за един от доайените на съвременната ни поезия – Сюлейман Адалъ. Неслучайно произведенията на този поет са получили визи от Басри Чалъшкан за неговата „страна на книгите“. Накрая най-неочаквано някой изправя каруцата и виждаме, че това е „Майката“ на Валентина Добринчева, без която брегът на битието би опустял предаден като в онзи иванпейчев стих: „пристанищата са най-мръсно доказателство за липса на море когато теб те няма“. Но теб те има, нали!

П.С. Иде зима, прочее пълнете килерите си с животоспасяващи буркани, и библиотеките си с душеспасяващи книги и Небет тепе-та!