Азиз Назми Шакир-Таш

Ако Пловдив е градът, то „Небет тепе“ е списанието на тепетата. А това е така, не просто заради „върха“ в заглавието му, а и защото текстовете в него трябва да се изкачат до всеки наш читател, който по подразбиране е върхът. В днешно време именно като върхове за покоряване следва да бъдат възприемани дръзналите да посегнат с очи вместо към компютърните, телевизионните и телефонните екрани, към хартиените носители на словото. Ако четете това, значи все още сме живи, между другото, вие – също. Не че сме против виртуалните източници, напротив, дай Боже, пожелалите от вас, скоро да могат да ни откриват и на някое електронно тепе, но не е ли прекрасно погледите ви да бъдат облъчвани единствено от думи, а когато протегнете длан – да можете да докоснете мастилените им одежди и да погалите белите полета, които обитават. Реакциите, последвали публикуването на първия брой на списанието – десетките предавания и представяния, не на последно място и тет-а-тет разговорите на редколегията с първочитателите на „Небет тепе“, напълно потвърдиха, че върлува повсеместен глад за подобни издания. Факт, който сам по себе си е тъжен и предполага системно недохранване в сферата на културата, но ни мотивира още по-силно за втория сезон на списанието. Няма да е по Вивалди, но нищо не пречи да си пускате неговата „Зима“ или друг сезон по ваш избор докато разгръщате следващите страници. От сега пожелавам за следващия ни брой – Нека да е пролет!