Антон Баев

Паметта на няколко народа пази спомена за шейх Бедреддин Симави. Това са турци, българи, гагаузи, евреи – хора с различна вяра, но свързани от великото слово за свободата, равенството, братството; може би най-изстраданите думи на света, но и думи, които обединяват усилията на хората в различни времена, в различни епохи и в различни места по света.

Всъщност подобни личности като Бедреддин навсякъде се наричат исторически. Те са генетично свързани с паметта на етносите, народите и нациите, на които са влияли и влияят векове след собствената им гибел.

Какво оставя в наследство Бедреддин Симави?

Едва три книги стигат до наши дни (още непреведени на български); препредаденият в легенди и исторически хроники спомен за едно въстание, вдъхновено от трите думи, които по-горе изрекох – свободата, равенството, братството, и, разбира се, високата гибел, присъща на истинските исторически герои; на онези личности, които минават като мълния през съзнанието на няколко народа, за да го държат будно и днес.

В България, например, на чиято земя се ражда Бедреддин – в новозавладяната крепост Симавена (между днешните български градове Ямбол, Стара Загора и Казанлък, макар селища с името Симавена да има в Анадола, както и близо до Димотики), от десет години се провежда традиционният автопоход „По стъпките на Бедреддин”. В подкрепа на тезата, че става въпрос за крепостта Симавена в днешна България (П. Парушев) е доказаният факт, че Бедреддин е син на баща мюсюлманин и майка християнка от гръцки произход. Десетилетие преди това Сюлейман паша завладява византийската крепост Галиполи и всъщност прави възможно навлизането на малоазийските тюрки на Балканите.

Бащата Исраил е командващ отряд в армията на Сюлейман, участва в превземането на Димотика през 1362 г., а по данни на внука на Бедреддин – Халил, се жени за дъщерята на гръцкия военначалник на превзетата крепост. Бъдещата майка на Бедреддин приема исляма и името Мелек (Ангел).

Тъй че в своите корени Бедреддин представя онова съжителство на гените, различните вери и исторически пътища, което прави възможен живота на човечеството като съчетание от различности, от разно-личности. Това е и в основата на философията на Бедреддин, изградена на основата на ислямския мистицизъм и суфистиката на великия Джеляледдин Руми с неговата пантеистична религия на любовта, която обхваща всички хора без разлика на вяра, етно и други различия. В тази философия божественото се слива и разтваря в човешкото. Езикът на суфийската любов е опит да се обединят религиите, да се намери един език – общочовешки. Тъкмо от Коня, където персиецът се е заселил със семейството си, тръгва цялата  класическа турска литература, чийто несъмнен продължител е и Бедреддин.

Пак Халил свидетелства, че Исраил поема в посока на днешния град Бургас, а след падането на крепостта Симавена, става кадия на полиса. Семейството остава тук 3 години, в които се ражда самият Бедреддин, а след това се премества в Одрин, вече столица на Османската империя.

Целият по-нататъшен живот на Бедреддин е живот от пътища, бих казал, от кръстопътища – исторически, културни, духовни. Ето накратко тези пътища.

Бедреддин напуска Одрин 20-годишен, вече обявен за хафъз. Поема за Бурса, където изучава келяма – философското обяснение на исляма. Оттам – Коня, най-големия духовен център в Анадола, където самият Джеляледдин Руми е създал дервишкия орден Мевлеви. Тук учи логика, право, астрономия и философия, модерните науки на Средните векове. Следва Йерусалим – това средище на религии и история, на научни спорове и диспути. Според изследователи, посещава Мека и Медина, а оттам се насочва към Кайро, където продължава с науката при богослова шейх Екмелюддин, глава на религиозната секта ханефи, идеща от Ирак.

Това е и периодът, в който Бедреддин оформя собствената си философия на базата на мистицизма на ханефи – търсенето на истината чрез спора и сравненията, това Сократическо начало, заложено и в оригиналната философия на оня, от който се е учил – Джеляледдин Руми. Тъкмо в Кайро Бедреддин написва и основните си съчинения, от които са останали едва три до наши дни – „Джами-юл фусулейн”, „Тесхил” и „Варидат”. Съчиненията не са преведени на български, но основните постулати от философията на Бедреддин са известни. Някои изследователи дори откриват наченки на комунизъм във възгледите му. Крилата е фразата на Бедреддин, че в обществото на бъдещето всичко ще е общо освен устните на любимата. Големият турски поет Назъм Хикмет има поема за Бедреддин, но тя също не е преведена на български.

Кайро предлага и нова среща на Бедреддин – с шейх Ахлати, водач на секта, проповядваща краен мистицизъм. Бедреддин се усамотява в каменна щерна и се отдава на пост и молитва. Следва пътуване до Тебриз, където го посреща самият Тамерлан, владетелят на моголите. Бедреддин обаче отказва да приеме дъщерята му за жена, защото вече е женен за етиопката Джазие; ново потвърждение за съчетанието от различности, което изпълва живота не само на Бедреддин, но и по тези земи, наречени Балкани.

След двадесетгодишни пътешествия Бедреддин се завръща в родната Румелия. Преди нея обаче Бедреддин живее дълго време сред християнското население на Саруханския и Айдънския бейлик. Чрез познанията по гръцки на сподвижника си Бьорклюдже Мустафа от Карабурум Бедреддин влиза в контакт с генуезкия управител на о. Хиос и калугерите на гръцкия манастир „Турлатос”. Така съдбата го запознава с още един етнос – местните торлаци от Хиос и Измир.

Видял и запознал се с трите големи религии, с традициите на мюсюлманите, християните и евреите, Бедреддин стига до еретичната за времето мисъл да отхвърли задгробния живот. Неговият син мюсюлманин се жени за християнката Хармана, дъщеря на гъркиня и арменец. Историята на самия Бедреддин сякаш се повтаря.

Времето на Бедреддин е изпреварило историческото време. Той осъзнава, на база познанията си върху различните религии, че разликата между тях е привидна, несъществена, а човешките стремления и ценности са еднакви и общи. Демократизмът на Бедреддин влиза в конфликт с феодалния аристократизъм на Империята. Стремежът му към справедливост, социално равенство и свобода увлича хора от различни етноси и религии.

Философът е готов за най-голямата битка в живота си по време на въстанието от 1417 до 1420 г., разпростряло се от Мала Азия до Северна България.

Това е времето на Челебиите – воюващите помежду си синове на Баязид Светкавицата. Бедреддин е назначен за върховен военен съдия в армията на прехвърлилия се от Влашко през Дунав в Лудогорието Муса Челеби, чиято армия е разноезична, съставена от разнородно балканско население.

Срещу него се изправя от юг преминалия в Тракия Мехмед Челеби. Муса е разбит в местността Чамурли, между Самоков и София, а Бедреддин е пленен. Следва заточение в Никея (Изник). Точно тук, като скъпоплатен изгнаник той разпространява еретичните си идеи за всеобщото благо, равенството, заключени в знаменитата му фраза: „Всеки човек трябва да бъде напълно свободен и господар на мислите си и в същото време да уважава мислите и вярата на своите съседи”.

Тук той се среща с приелия исляма евреин Торлак Кемал. Тъкмо от Мала Азия през 1417 тръгва бунтът, воден от Кемал срещу Империята. Бедреддин преминава Черно море и среща във Влашко Мирчо войвода. Двамата стават съюзници, а Бедреддин преминава Дунав и идва в Силистра. Оттук започва и пътят му към гибелта и народната памет. Султан Мехмед Челеби изпраща срещу въстаниците в Измир управителя на санджака Александър Шишман, син на последния български цар Иван Шишман.

Александър (Искендер) e убит от въстаниците. Мехмед Челеби изпраща срещу тях най-опитния си военначалник Баязид паша, който смазва въстанието, самият Торлак Кемал е заловен и обесен, а главният водач на метежа – Бьорклюдже Мустафа – разпънат на кръст.

Бедреддин е заловен с предателство, отведен е в Серес и изправен на съд. Лично султанът се опитва в диспут да го изобличи в безбожие, подпомогнат от Молла Фахретин и мюфтията Хайдар Хареви. Според внука на Бедреддин – хафъз Халил, те не успяват да го осъдят на базата на шериата.

Както често се случва при историческите личности – споровете за тях са също исторически. Други изследователи (А. С. Твертинова, Ф. Бабингер) твърдят, че Бедреддин е обесен гол на чаршията в Серес като символ на голямо унижение. Според трети, сам е подписал смъртната си присъда.

Тъкмо този първи опит да се демократизира империята остава като легенда в паметта на народите, населяващи и днес тия земи от Анадола до Лудогорието.